През 70-80-те години на 20 век маларията беше ликвидирана в почти всички страни на европейския регион. След 1990г обаче беше възстановено местното разпространение на малария в някои региони на Турция, Кавказ и Централна Азия. За няколко години с усилията на местните власти и активното съдействие на СЗО ситуацията е овладяна. След 2010г. в резултат на световната кампания на СЗО „Да върнем маларията” /Roll Back Malaria/ паразита  постепенно и значително свива ареала си на разпространение, както и честотата на случаите на заболяване с 50 до 70% в някои от регионите. Представяме Ви карта на разпространението на маларията в световен мащаб от доклада на СЗО за 2018г.

В eкваториалните и субекваториални области риска от заразяване с малария е различен и съответно с това е различна и препоръчваната от СЗО профилактика.

У нас постоянно се диагностицират случаи на малария, внесени от ендемични страни. За периода 1998 – 2017 г. техният брой възлиза на 226 български и чуждестранни граждани- Три от случаите на заразяване  са завършили летално. За последните 3 години през лечебни заведения в област Плевен са преминали 5-ма от заразените българи.

Маларията се лекува дефинитивно с 3-дневен курс на съвременен антималариен химиотерапевтик. Задачите на лекаря в България са три:

1. Да помисли за малария в диференциалнодиагностичен план при пациенти с висока температура или други симптоми, характерни за заболяването. Важно е да се попита къде, кога е пътувал пациента.
2. Да провери за паразитоносителство  чрез морфологично идентифициране на паразита в кръвна натривка или бърз тест за доказване на определени  маркери.
3. Да осигури на пациента достъп до подходящия препарат за лечение навреме.  Лекуват  се задължително и клинично-здравите паразитоносители. Лечението се провежда в инфекциозна клиника от паразитолог в съответствие с доказания вид малариен плазмодии.
4. Да уведоми незабавно РЗИ за потвърдения случай на малария, за да бъдат предприети необходимите противоепидемични мерки.

Всеки български гражданин пребивавал в регион с риск от заразяване с малария /за което е бил уведомен преди пътуването/, когато търси лекарска помощ по повод на висока температура, пристъпно главоболие, анемия или увеличен черен дроб, трябва изрично да предупреди лекаря за рисковите региони, където е бил през последните 3 години. При по продължителен престой, след завръщането си в България е добре да си направи изследване за малария, за да се избегне  паразитоносителството без изявена клиника.

Маларията в България е ликвидирана още 1966г., но при определено съчетание на благоприятни фактори /топъл и влажен сезон, достатъчно анофелийни комари и болни хора/ е възможно местно предаване на паразита. Заболяването се предава само между хората, при нападение от заразен комар от род Анофелес. Предпазването от заболяване включва лични и обществени мерки целящи основно ограничаването на нападенията на хора от комари.

При личното предпазване основно средство са противокомарните мрежи в различни марки и модели. Ефективно е ползването на репеленти по откритите части на тялото. В райони с висок риск от заразяване се прилага химиопрофилактика по приета схема.

Обществената профилактика включва:

1. Контрол на влажните зони – блата, лимани, меандри и т.н.
2. Поддръжка на мелиоративните системи по земеделските площи.
3. Изграждане на защитни пояси от ферми около селищата срещу преобладаващата посока на ветровете.
4. Наблюдение и контрол на популациите комари, биологично и химически.
5. Особено важно за страни с ликвидирана маларията е своевременното откриване на носители на малария пристигнали от рискови региони и задължителното им лечение с цел недопускане на заразяване на местни комари с малариините причинители.

Наредба № 17/2008 г. регламентира условията и реда за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на внасяните паразитни болести.