Маларията е трансмисивна ендемична протозооза, независимо от вида който я причинява. Източник са заразените хора – болни и паразитоносители, в чиято периферна кръв циркулират гаметоцити. Основният механизъм на предаване е трансмисивният. Вектор са женските комари от род Anopheles, носещи спорозоити в слюнчените си жлези. Други механизми на предаване са трансплацентарният (при увредена плацента), предаване на инфекцията по време на раждане (отслояване на плацентата, смесване на кръвта на майката и на плода, както и при родова травма) и хемотрансфузионният.
В България маларията е ликвидирана от 1965 г., но поради разширяващите се връзки със страните от тропическите и субтропически региони, ендемични за малария, ежегодно се регистрират вносни случаи на това заболяване. През последните 10 години (2014 – 2023 г.) в страната са регистрирани 110 случая на внесена малария, от които 73 (66%) са на тропическа малария с причинител Plasmodium falciparum. Нараства и броят на пристигащите от маларийни райони наши и чужди граждани, които са потенциални източници на инфекция с маларийни плазмодии.
С настъпване на потенциалния малариен сезон се повишава рискът за заразяване на специфичните преносители (комарите от род Anopheles) и възникването на местни случаи на малария.
Недостатъчната клинико-епидемиологична насоченост на медицинските специалисти към това заболяване и все по-често срещащата се резистентност на причинителя на малария тропика към основните химиотерапевтици водят до тежки последици за болните и създават риск от поява на местна малария в страната. За това допринасят и усилената миграция на населението, ограничената информация за българските граждани, които заминават за или се завръщат от ендемични за малария страни, подценяването на опасността от внос и разпространение на заболяването.
Маларията е паразитоза, етиологично свързана с 4 вида маларийни плазмодии. Източник на заразата са болните хора и паразитоносителите. Възприемчивостта към маларията е всеобща. Траен имунитет след преболедуване не се създава. Ваксина все още няма.
Характерни за маларията болестни прояви са пристъпите от треска – чувство на студ, придружено с повишаване на температурата, последвано от силно изпотяване. Тези пристъпи се повтарят през определени интервали от време, в зависимост от вида на маларийния плазмодий – всеки ден, през ден или през два дни. В началото на болестта, след преминаване на пристъпа и до настъпването на следващия, болният се чувства добре. Много скоро общото състояние се влошава, съзнанието е объркано, черният дроб и далакът се увеличават. Едно от най-тежките усложнения, водещи до смърт е маларийната кома.
Предаването на инфекцията става по кръвен път при:
- Ухапване от заразен комар (род Anopheles);
- Хемотрансфузия;
- Използване на общи игли и спринцовки при наркомани;
- По време на бременност или през време на родовия акт;
- При трансплантация на органи (костен мозък)
Профилактика на маларията включва следните мерки:
- спрямо източника на зараза – ранна диагностика и лечение на болните и заразоносителите и диспансерно наблюдение;
- спрямо преносителите: борба с ларвите (ларвицидна обработка и заселяване на водоемите с рибката гамбузия), хидромелеоративни мероприятия за пресушаване и отводняване на блатата и застойните водоеми, унищожаване на комарите и други;
- индивидуална профилактика – предпазване от ухапвания от комари (използване на репеленти, инсектициден спрей, високочестотни вибратори; замрежване на прозорци и врати). Провеждане на химиопрофилактика.
Ако пътувате в чужбина посетете личния си лекар или специалист паразитолог, за да получите указания за предпазване от малария; набавете и вземете със себе си препоръчаните препарати за химиопрофилактика и за лична доза при спешни случаи. При завръщане от чужбина отново посетете личния си лекар и го уведомете, че сте се завърнали от тропическа страна. При всяко температурно състояние в период до три години след завръщането Ви незабавно потърсете медицинска помощ.
Дейностите по контрола, диагностиката и профилактиката на внасяните паразитози са регламентирани с Наредба № 17/30.07.2008 г. за условията и реда за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на внасяните паразитни болести (ДВ бр. 71 от 2008 г.), а тези по съобщаване, регистрация и отчет с Наредба № 21/18.07.2005 г. (ДВ, бр.62/ 29.07.2005 г.).
Таблиците за разпространение на маларията, рискът за заразяване, резистентност и препоръки за химиопрофилактика са публикувани на интернет страницата на НЦЗПБ, Отдел „Паразитология и тропическа медицина” (по СЗО – 2023 г.) на посочения линк: (https://ncipd.org/images/UserFiles/File/Parazitologia/Malaria_countrylist.pdf).