По данни на Световната здравна организация (СЗО), маларията представлява сериозен здравен проблем в  97 страни, територията на които се населява от около 2,4 милиарда души.

През 70-80-те години на 20 век маларията беше ликвидирана в почти всички страни на европейския регион. След 1990г обаче беше възстановено местното разпространение на малария в някои региони на Турция, Кавказ и Централна Азия.. За няколко години с усилията на местните власти и активното съдействие на СЗО ситуацията е овладяна. Вече е в ход нова глобална маларийна програма, на СЗО, съгласно която до 2015 г. маларията в ендемичните страни на Европейския регион следва да бъде елиминирана, както и да не се допусне възстановяването на местното й предаване в страните, в които е ликвидирана.

В eкваториалните и субекваториални области с риска от заразяване с малария е различен и съответно с това е различна и препоръчваната от СЗО профилактика.

У нас постоянно се диагностицират случаи на малария, внесени от ендемични страни. За периода 1966 – 2012 г. техният брой възлиза на 2971, от които 17 са завършили летално. Тревожен е факта, че за 2009г. от диагностицираните 8 случая, 2 са с летален изход. Липсата на клиничен опит и недостатъчната клинико-епидемиологична насоченост на медицинските специалисти към тази паразитна болест, както и все по-често срещащата се резистентност на причинителя на малария тропика към основните химиотерапевтици, водят до сериозни последици за заболелите. Маларията се предава само между хората, при нападение от заразен комар от род Анофелес. Всеки заразен развива заболяване с лека или по-тежка клинична картина. Болните от малария задължително се хоспитализират. Неправилното или непълно лечение на заболелите води до персистиране на паразита в кръвта, което крие риск от възникване на огнища на разпространение на малария в страната.

Маларията в България е ликвидирана още 1966г. Но при определено съчетание на благоприятни фактори е възможно местно предаване на паразита. Затова е важно своевременното откриване на носители на малария пристигнали от рискови региони и задължителното им лечение с цел ликвидиране на малариините причинители. Наредба № 17от 30 юли 2008 г./ изм. и доп. ДВ.бр 88 от 2013г.регламентира условията и реда за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на внасяните паразитни болести.